ВАСИЛЕВС —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАСИЛЀВС м. Истор. 1. В древна Гърция преди създаването на робовладелската държава — титла на племенен вожд.

2. Лице с такава титла.

3. Във Византийската империя — титла на император. Василевс Василий II.

4. Лице с такава титла. Византийците знаеха — тези бегълци рано-късно щяха да приемат християнството, щяха да станат най-верни войници на василевса за всички нови войни срещу България. Й. Вълчев, СКН, 8. На трона седеше сух, висок старец... Това беше василевсът — императорът Мануил Палеолог. П. Константинов, ПИГ, 37. В големия далечен град на василевсите и все по-нашироко низ цялата империя кипеше недоволство против Василия втори и против близките му люде, които не бяха много. Д. Талев, С II, 93. Византия е неспокойна. Новият ѝ василевс Василий II подхваща четири похода срещу Охридска България. П. Мирчев, К, 10.

— От гр. βασιλεύς.