ВАТРАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАТРА̀Л м. Диал. Желязна лопатка със свит връх, с която се гребе жар в пещ, във фурна; ръжен. За сваляне на подницата от огъня е служел ватралът — също от желязо. Л. Петров и др., БНК, 116.