ВАФЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ФЛА ж. 1. Специално приготвена печена подсладена тънка кора обикн. на малки изпъкнали квадратчета. Спомням си как се смяхме веднъж, като разказваше за първото си отиване от село във Варна, и как там в Морската градина за първи път си ял сладолед с вафла. Е. Багряна, Сб??СЕП, 353.

2. Сладкарско изделие, направено от такива кори, съединени с пълнеж от шоколад, крем и др. Пионерските отряди идваха с песни и както бяха строени, влизаха в театъра .. Мнозина не ги сдържаше, докато почне — тичаха да пият вода, да си купят вафла от бюфета. Л. Галина, Л, 36-37.

— От нем. Waffel.