ВА̀Я

ВА̀Я, ва̀еш, мин. св. ва̀ях, несв., прех. 1. Създавам художествено скулптурно произведение от глина, камък, мрамор, дърво и др. под.; моделирам. — А как върви изкуството? Синьор Пепе тъжно поклати глава: — Изкуството... Някога мечтаех да вая паметници, а сега съм обикновен каменоделец, правя надгробни кръстове и обезсмъртявам смъртните. Д. Спространов, С, 10. И тъй — в музея! Прекрачвам прага на внушителния вход и още от първата зала те лъхва хладният дъх на камък, върху който човешката ръка е ваяла безсмъртие преди шестдесет века. С. Северняк, ОНК, 257.

2. Прен. Изграждам, творя литературен или сценичен образ. И най-чудното бе, че Йор‑

дан Йовков, който постига съвършенството на белетрист в някои свои разкази, гдето пластически вае образите на своето въображение, и в драмата успява да даде тези образи в действие. Н. Лилиев, Съч. III, 27. Образите, които майсторски ваеше на сцената, остават свежи и незаличими от времето. Ив. Димов, АИДЖ, 99. вая се страд.

ВА̀Я

ВА̀Я показ местоим. Диал. Тая. — Стойно, мори Стойно, / утре ще ти дойда. / — Немой, лудо, немой, / вая вечер не иди. Нар. пес., СбБрМ, 386.

ВАЯ̀

ВАЯ̀ ж. Остар. и диал. Слугиня, бавачка на дете. Едва през пятий месяц му понаякне снагата и то вече може да си крепи главата и да сяда. Затова майката, кърмилницата или ваята не бива да силят детето без време да сяда. Й. Груев, КНУ (превод), 88. Из пътя момче минова, / .. Яко я, мале, главено, / главница да си юстави, / я за му, мале, пристана; / яко я, мале, женято / за вая да ма юбцани. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 103-104.

— От гр. βάγια 'кърмачка, дойка'.

Списък на думите по буква