ВАЯТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек на изкуството, който вае, който се занимава с ваятелство; скулптор. Върху каменните стени се бореха и кръстосваха мечове не обикновени бранници, а титани. В тях незнайните майстори ваятели бяха вложили своето разбиране за красотата на човешкото тяло. Д. Спространов, ОП, 203. — Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел. Н. Райнов, ВДБ, 97. Форумът бива украсен с многобройни статуи на цезари и богове — някои от тях творения на видни ваятели от класическата епоха. П. Делирадев, БГХ, 84. Пречейки ти, враждебните сили ти помагат .. Враждебните сили са нашите ваятели. Те моделират от гранит характера ни. Бл. Димитрова, Лав., 152-153. Ваятелю, желайш ли в дело сяйно, / .. / да обезсмъртиш българската мощ? / .. / Извай от мрамор български селяк. Ив. Вазов, Съч. V, 62.