ВБЕСЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВБЕСЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вбесявам и от вбесявам се. Позорните кроежи за бягство от града и от дълга на патриот и защитник на цар и отечество чукаха на съвестта му до вбесяване. Г. Караславов, ОХ IV, 575. Чуден страх имаше Матей Матов от нея... Може би никой не го ядосваше тъй много, не го нервираше до вбесяване, както тя. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 429.