ВВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Поверявам, доверявам. Позволете да вверя вам мое мъничко сокровище, то у вас ще бъде по-добре запазено, нежели нейде другаде. С. Радулов, ГМП (превод), 205-206. Египтените мислели за разумно да вверяват пазенето на господарството на человеци земепритежатели, които затуй ще полагат сичкото си старание за отбрана на отечеството. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. Вверявам я [дъщеря си] на отеческото ти сърце, на вечното ти милосърдие, ти ще бодърствуваш над нея по-добре. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 35. По-напред — да дойде момък при него най-съкровена болка да му ввери, той ще го изпсува и ще обърне на смях. П. Тодоров, И I, 119. вверявам се, вверя се страд.

ВВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; вверя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Поверявам се, доверявам се. Не на камък, не на дърво, не на слонова кост, но в самаго себе си той желаял да произведе сяка красота на добродетелния живот .. и в тези, които са вверят на неговото учение и направление. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 195.