ВГЛЪБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГЛЪ̀БВАМ, -аш, несв.; вглъ̀бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вглъ̀бнат, св., прех. Диал. Вдълбавам; вдлъбвам (Н. Геров, РБЯ). вглъбвам се, вглъбна се страд.

ВГЛЪ̀БВАМ СЕ несв.; вглъ̀бна се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в. Вдълбавам се навътре; хлътвам, вдлъбвам се. Тя [Елка] беше твърде натегнала вече, лицето ѝ посърна, очите се вглъбнаха в орбитите, на никому за нищо не се оплакваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 147.