ВГОРЧА̀ВАМ

ВГОРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; вгорча̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане горчиво (храна, хранителен продукт). Още от вратата на трапезарията ни лъхна дъх на изгоряло. Готвачките бяха прегорили и вгорчили кашата така, че в уста не можеше да се сложи. М. Гръбчева, ВИН, 54. Кацата вгорчи маслото. Ст. Младенов, БТР I, 265.

2. Прен. Ставам причина нещо да стане неприятно, мъчително, да не се чувства радост, задоволство от нещо. Тя знаеше, че долу живеят хора, неприятни на мъжа ѝ, правеше всичко, за да им вгорчи живота. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 427. Завист вгорчаваше минутите, когато минаваше край големите витрини на просторния магазин, пълен с железарски стоки. Ем. Станев, Ик I, 266. Колко вода изтече и колко още борба и работа са нужни, за да се смъкне най-после тази наредба на богатите, която бе вгорчила не само неговите детински дни, но и на милиони, милиони деца от всички народи, от целия свят. З. Сребров, Избр. разк., 10. вгорчавам се, вгорча се страд.

ВГОРЧА̀ВАМ СЕ несв.; вгорча̀ се св., непрех. 1. За храна, хранителен продукт — ставам горчив. Отчупи залъче и го сложи в слепналата си уста. Но челюстите му стояха като схванати и едва-едва го сдъвкваха. А от сълзите — бялата хапка се вгорчи солено. О. Василев, ЖБ, 104. При продължително стоене на въздуха и под влияние на светлина и влага мазнините се вгорчават (гранясват). Хим. X кл, 79-81. Сиренето се вгорчава. △ Брашното се вгорчи.

2. Прен. Ставам неприятен, мъчителен, безрадостен. Техните сладки мечти скоро зафанаха да изстиват и да се вгорчават; хубавите им надежди зеха малко по малко да намаляват. Т. Влайков, Съч. II, 113.

Списък на думите по буква