ВГОРЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГОРЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вгорча като прил. Обикн. за храна, хранителен продукт — който е станал горчив; вгорчивен. — Че де да зная аз, че и вгорчено брашно разтоварвате — оправдава се жената. П. Спасов, ХлХ, 220. Германските войници ядат франзели, а на нашите войници дават вгорчена царевица. Хр. Миндов, Сб??СЕП, 113. На езика си Божил усети вгорчени думи, но не можа да изрече, че Стефан е братоотстъпник. Д. Яръмов, БП, 180.