ВГОРЧИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГОРЧИВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вгорчивя като прил. Рядко. Вгорчен. И зина — като че искаше да каже нещо, като че искаше да изплаче, но от пресъхналата ѝ вгорчивена уста не се изтръгна нито един звук. Г. Караславов, ОХ III, 505. Да имаха убийците сърца / от камък щяха да ги продълбаят / солените, вгорчивени сълзи на майките. Бл. Димитрова, Л, 198.