ВГРОЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГРОЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вгрозя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Загрозявам (Н. Геров, РБЯ). вгрозявам се, вгрозя се страд.

ВГРОЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; вгрозя̀ се св., непрех. Диал. 1. Ставам грозен; загрозявам се.

2. Прен. Ставам неприятен, досаден; омръзвам. Имала й мама, имала й / една дъщеря Енчица:/ .. лежала й девет години, / изгнои девет постелки / и девет пъстри възглави / — пак не са мами вгрозила, / мами си, йоще тейни си. Нар. пес., СбНУ III, 39.