ВГРУБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГРУБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вгрубя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя груб; огрубявам.

ВГРУБЯ̀ВАМ СЕ несв.; вгрубя̀ се св., непрех. Ставам груб. И тъй — в какво се състои тревогата ни за езика? Най-общо казано тревогата е в това, че езикът ни обеднява и се вгрубява. Н. Хайтов, П, 47.