ВДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВДА̀ВАМ, -аш, несв.; вдам, вдадѐш, мин. св. вда̀дох, прич. мин. св. деят. вдал, св., прех. Отдавам напълно нещо (чувства, внимание и под.). Сичките мъже са обърнаха само към нея и на нейните умни приказки вдадоха сичкото си внимание. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 119. — Недей сърце си на скърби вдава ти;/ край близък е на тежките неволи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 23. вдавам се, вдам се страд.
ВДА̀ВАМ СЕ несв.; вдам се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Врязвам се, навлизам навътре в нещо, някъде. Печатарят излезе на дървения кей, който се вдаваше петдесетина метра в морето. П. Вежинов, ДБ, 36. Вървите все в полите на Стара планина, като имате на юг очарователна, цветуща, покрита повече с гюлове долина, а живописните клонове на Средна гора все по-близо се вдават насам, за да стеснят долината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 95. Северните брегове [на Канада] са слабо разчленени в западната им част и доста силно — на изток, където далеч навътре в страната се вдава огромният плитководен Хъдсънов залив. Л. Мелнишки, К, 8. На югозападния хълм, който се спущаше терасовидно към реката и се вдаваше като нос над крайречния квартал, издигаше високите си и назъбени стени дворцовата крепост. А. Гуляшки, ЗВ, 80.
2. Прен. Обикн. с предл.в. Силно, изцяло се увличам в някаква дейност, отдавам се напълно на нещо. А момчето беше все в мислите му .. Тъгуваше за него, очакваше го да се върне. И се вдаде с още по-голяма ревност във всекидневната си работа. Д. Талев, С II, 157. Заговорът си е заговор — кумството си е кумство. Казах ти вече, не се вдавай цял в този заговор. М. Смилова, ДСВ, 134. Движенията му изглеждаха бавни.., защото Самуил правеше всичко отмерено, съсредоточено. И тая черта той придоби за дълги години, ала още като малък се вдаваше цял във всяка работа или игра. А. Дончев, СВС, 165. "Това показва, че тия хора са чисти, инак щяха да се подмилкват" — заключи ревизорът и с цялата си страст се вдаде да издири потъпканата правда в село Стубел. Ст. Даскалов, СЛ, 458. Ето Щърко — как се е вдал в стрелбата и цял се е облегнал на пушката си, протегнал врат от широката яка на селската си риза, като да беше готов да подаде и главата си през бойницата. Д. Талев, И, 131. // Изцяло съсредоточавам мислите си, чувствата си върху нещо, напълно съм погълнат от тях и не забелязвам нищо друго. След разговора си с Иларион Методи цяла нощ не спа. И колкото повече се вдаваше в мисъл, толкова повече откриваше същността на думите, които му беше рекъл Иларион. К. Странджев, ЖБ, 9. Той се вдаде в кроежи около работите на "Нова Мизия" и очите му отново станаха студени. Ст. Марков, ДБ, 33. Бях повече покорна, отколкото влюбена, и това ми тежеше. Вдавах се често в мисли, исках да се радвам и — не можех. Г. Райчев, Избр. съч. I, 205. Дядо Костадин остана пак сам сред пясъка на реката. Толкова се вдаде в размисъл, че неусетно се намери извън селото. К. Петканов, СВ, 168. — Бащина отмяна! — повтори Койчев и се приведе повторно над детето... Сега той се вдаде в сладостни размишления за бъдещето на това мъничко същество, което ще се нарича негов син. Ц. Церковски, Съч. III, 127.
3. Остар. и диал. Предавам се, доброволно се оставям да бъда заловен, победен от противник. Ръката му все още стискаше ножа, за да не се вдаде жив, ако го намерят. Зл. Чолакова, БК, 28. — Не бойте се, докторе,.. вдайте се без съпротивление.., ако не искате никакво зло да ви не сполети. Лат., 1885, кн. 8, 4. — Табличка ли, табличка ли играете на гладен корем? — Остави се. Захванахме се още снощи с даскалчето. Падна то първата, вдадох му се втората, за да се радва, и за контра не остана време. Чудомир, Избр. пр, 286. И гърмът разкла‑
ти смаяний народ! / Трепна всяко сърце и всякой живот,/ огънят обфана тия души горди. / — Да се не вдадем на турските орди! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Не плачи, мамо, не тъжи, / бати й силен, юначен, / той са на мечка не вдава. Нар. пес., СбНУ XXV, 115.
4. Остар. Поддавам се. Ивайло ще се вдаде, без друго ще се вдаде. Тия варвари са груби, но женолюбиви и тщеславни. Ив. Вазов, Съч. XXI, 64. Римските войводи, пратени в Африка, вдавали ся на измамите от югуртиното злато. ВИ, 54. Еничарите подигнаха размирие.. и уловиха султана. Напусто той им падал на нозете и им са молил да го простят като млад и неопитен, който се вдал на чужди внушения. С. Бобчев, СОИ (превод), 118.
5. Остар. За жена — отдавам се на някого, позволявам на някого да ме притежава. — Тя е мома, а той е мъж — не трябваше да бъде глупава и да се вдава. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 103. — Ти казваш, че тази жена мя намразила; но кога е тъй, защо ся вдаде? П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 68. Гато бех азе мъничка, / имахме Косер ратайче; / иска ма, не ма дадоха,/ лъгах го, не вдадох му са. Нар. пес., СбНУ XIV, 80.
6. Остар. Оставям се да бъда надминат от някого, отстъпвам му по отношение на някои свои качества. В якост и сила и момата не се вдава на момъка. Ст. Младенов, БТР I, 266. Слонът според големината си вдава се само на кита. Ст. Младенов, БТР I, 266.
7. Остар. Удава ми се. Той е създал свежи образи, особено женски, каквито се вдават само на гениални майстори. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 176-177. Всичко му вървяло опако: не му ся вдавало ничто, саможиви хора му ся присмивали, а учените го хулили. Й. Груев, Лет., 1873, 209. Нему .. му се вдавало некако, та се фърлил на нея [самовилата], я вяхнал. Нар. прик., СбКШ, 43.
8. Остар. Образувам вдлъбнатина, хлътвам. И под нозете му, потънали в мрак, / земя, скали и сняг се нанадолу вдават. П. П. Славейков, СбМис, 1910, 175. Валчест съд без дъно да се покрие отгоре със стъклен кръг.., та да се изтегли из него въздухът; то атмосферата ще наляга отвън на стъклото и от това налягание стъклото ще се вдаде. Н. Геров, Иф, 151.
9. Остар. Вгъвам се, огъвам се. Гредите на къщата са се вдали. Ст. Младенов, БТР I, 266.