ВДЕТИНЀН

ВДЕТИНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдетиня се като прил. 1. За възрастен, възстар човек — който е придобил психически качества на дете. Домакинът влиза при началника и му обажда, че един вдетинен старец, слепец, го търси. Ив. Вазов, Съч. X, 98. Моето учудване растеше: вдетинените баба и старец още не млъкваха. А. Страшимиров, УШ, 31. Станка се измъчваше и поради това, че заедно с нея сега страдаха и твърдата ѝ героична майка, и болният ѝ, съвсем размекнат и вдетинен баща. Г. Караславов, ОХ IV, 262. Тя тичаше като вдетинена стара мома между цветя и дървета, захласваше се от гледки. П. Вежинов, ЗНН, 88.

2. Който се прави на дете, държи се като дете. В лицето на Ирина липсваха белезите, които издаваха отрицателните качества на богатите вдетинени жени. Д. Димов, Т, 185.

Списък на думите по буква