ВДЕТИНЯ̀ВАМ

ВДЕТИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вдетиня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане като дете. Болестта съвсем вдетини стареца.

ВДЕТИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вдетиня̀ се св., непрех. 1. За възрастен, възстар човек — придобивам психически качества на дете. Към края на дните си Фота съвсем била се вдетенила. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 598. Нали е речено, че чиляк, колкото остарява, захваща да се вдетинява, каза бабата, ядосана на себе си, гдето засрами Анку пред майка ѝ. Ц. Гинчев, ГК, 136.

2. Държа се, проявявам се като дете. Госпожица Маринова беше забравила, че е учителка по аритметика. Тя се беше вдетинила от радост, прегръщаше сестричката ми и я караше да пеят известната песничка. К. Калчев, ПИЖ, 151. Той нежно пое детето .. и му закука, забърбори куп глупости. — Вдетиняваш се и ти! — засмя се жена му. Х. Русев, ПЗ, 260.

Списък на думите по буква