ВДЕТИНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЕТИНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдетинявам и от вдетинявам се. Войниците приказват високо, смеят се, гонят се и се замерят със сняг. Идеха тия часове на раз‑

глезено веселие и вдетиняване, когато някаква лудост обхваща всички. Й. Йовков, Разк. I, 39. Признаци на старческо вдетиняване.