ВДИГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЍГАНЕ и (разг.) дѝгане ср. Отгл. същ. от вдигам и от вдигам се, от дигам и от дигам се. Павел и Варвара отговориха с вдигане на юмрук — бойния поздрав на комунистите. Д. Димов, Т, 696. Командата се строяваше сутрин за вдигане на знамето. Д. Добревски, БКН, 99. — Мино, през другата седмица ще се местим в голямата къща... Ние децата много обичахме тези премествания. Те бяха събитие, което ни вълнуваше, а освен това при вдигането на сандъците почти винаги си намирахме по някое петаче. Г. Белев, ПЕМ, 40. Методи Ников остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата. М. Грубешлиева, ПП, 269. При вдигане на завесата — смях и глъчка от ловците; само царят мълчи. Г. Райчев, ЕЦ, 69. Вдигане на обсада. Вдигане на котва.

◊ Вдигане на тежести. Спорт. Спортна дисциплина, при която се вдигат с ръце и се задържат над главата тежести със специална форма.