ВДИШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЍШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вдишвам и от вдишвам се. Противоп. издишване. Нощта беше тъмна. Гъста мъгла пълзеше в долината, задавяше ни при всяко вдишване. Кр.Григоров, ОНУ, 83. Никой не отговори. Ленко дочу само дълбоко вдишване, мъчително и болезнено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 291. Гърбът и гърдите му все по-силно го боляха и болката идваше вече отвътре, където пробитите дробове хъркаха при всяко вдишване. Ем. Станев, ВТВ, 74. Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго. Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста. В. Райков, ПВ, 52.