ВДОВЍШКИ

ВДОВЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вдовица и до вдовец. Сега, в своя тежък вдовишки живот, тя живееше само за него, за своя Динчо. Г. Караславов, ОХ IV, 282-283. Макар да беше едва на преклонна възраст — той си я спомняше все стара, с побелели коси на слепите очи, под черната вдовишка кърпа. Д. Талев, ПК, 162. Нощес късно, като си дошъл и почукал на майчини порти, сирота Ана не го познала, ами рекла: — Иди, аго, при чорбаджиите, тук е вдовишка, сиромашка къща. Р. Стоянов, М, 10. Истина, много .. претегли, дорде отгледа на вдовишки ръце тая челяд. Т. Влайков, Съч. I, 209. Цялата Елинденя се готвеше да я празнува, защото Манол щеше да вдигне не вдовишка сватба, а сякаш се женеше за пръв път. А. Дончев, ВР, 194. Вдовишка пенсия.

— Други (диал.) форми: довѝшки, удовѝшки.

Списък на думите по буква