ВДЪРВЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪРВЕНЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; вдървеня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Вдървявам. вдървенявам се, вдървеня се страд.

ВДЪРВЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вдървеня̀ се св., непрех. Рядко. Вдървявам се; вдървенявам². Стъблото на... ябълката израства високо и се вдървенява. Нарича се дървенисто стъбло. Бнт, VI кл, 41-42.

ВДЪРВЕНЯ̀ВАМ², -аш, несв.; вдървенѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. вдървеня̀л, -а, -о, мн. вдървенѐли, св., непрех. Рядко. Вдървявам се.