ВДЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВДЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; вдъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ̀хнат, св., прех. 1. С дишане поемам навътре в себе си въздух, газ, пара и под. Катерех се по височината с ръце на кръста и вдъхвах дълбоко свежия планински въздух. П. Михайлов, МП, 107. Аз вдъхнах високо и едва сега усетих, че наистина вятърът носеше аромат на липи. Кл. Цачев, СШ, 16. Боян Златев запали цигара и като вдъхна от дима, замислено се усмихна. А. Гуляшки, Л, 155. Като вдъхна от амоняка, тя направи отрицателен жест с ръка, с отвращение поклати глава. Ем. Станев, ИК I и II, 246. Дядо Гуни вдъхва острата миризма на бензин и потръпва. С. Северняк, ИРЕ, 13.
2. Прен. Правя, предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение и под.; внушавам, будя. Сали Яшар беше прост човек .., но имаше вид на мъдрец и неволно вдъхваше уважение дори и на ония, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му. Й. Йовков, ПК, 6. Този наглед прост и грозноват момък стопли сърцето ѝ, вдъхна ѝ нова вяра в живота. Г. Караславов, ОХ I, 404. Нарочно скъсявам срока, за да вдъхна повече бодрост на стареца. Б. Райнов, ГН, 133. Командирът на дружината съумяваше да вдъхне смелост и на най-страхливия боец. Д. Кисьов, Щ, 282. Баща ми, добър турист за онова време, ми беше вдъхнал обич към природата и към пешеходството. К. Константинов, ППГ, 186. Вдъхни всекиму, о, Боже, / любов жива за свобода — / да се бори кой как може / с душманите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. Не вдъхвам доверие. △ Вдъхвам страх. △ Вдъхвам отвращение. △ Вдъхвам респект. // Прен. В съчет. със същ. живот, душа. Придавам, правя да се появи у някого или нещо жизненост, бодрост. Писателят трябва да вдъхне живот на своите образи, които са вяли и скучни. вдъхвам се, вдъхна се страд.
ВДЪ̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъ̀хна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. вдъ̀хнат, св., непрех. Диал. Придобивам лош дъх, лоша миризма; вмирисвам се. Обикновеното сирене начина малко по малко химически да ся разлага отвън навътре, затова ся вдъхва (вмирисва). С. Веженов, Х (превод), 107.