ВДЪХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВДЪ̀ХВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вдъхвам и от вдъхвам се. Чак призори .. той заспа. Дълбоко, тежко. И всяко продължително вдъхване и издъхване се съпровождаше от тревожното потръпване на мускулите по лицето и ръцете. П. Михайлов, ПЗ, 52. От гърдите ѝ се изтръгна щастлива въздишка, каквато човек има след вдъхване на ухаещо цвете. Б. Болгар, Б, 144.