ВДЪХНОВЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪХНОВЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на душевен подем, свързано с желание за творческа дейност, за действие. Има мигове, когато вдъхновение обладава душата, сърцето тръпне в предчувствие за нещо загадъчно и непонятно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. Всички [разкази] нямат еднаква художествена стойност .. Те всички обаче са излезли от едно искрено и топло вдъхновение и всички носят отпечатък от силен творчески талант. К. Величков, ПССъч. VIII, 204. Душата ми, жена, душата ми бе храм / на смелите мечти и светли вдъхновения. П. К. Яворов, Съч. I, 132. На земята пролетния злак / ме изпълва с живо вдъхновение. Мл. Исаев, ЯД, 54. Говоря с вдъхновение. △ Пиша с вдъхновение. △ Творческо вдъхновение. // Прен. Мисъл, чувство, образ и под., които предизвикват това психическо състояние. Език свещен на моите деди, / .. / ох, аз ще зема черния ти срам / и той ще стане мойто вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. II, 47.

2. Остар. Книж. Въздействие, влияние върху някого. Ил. Михайловски успял .. да огласи в народно съзнание и да кали в народно чувство тези свои съотечественици и съученици, които в качеството си на гърци били дошли да свършат гръцкото учение и да станат съвършени гърци, а по негово вдъхновение излезли съвършени българи и добри патриоти. Лет., 1876, 36. В продължение на това време детето требува да се възпитава. Това първо възпитание требува да състои от нравствени вдъхновения, от религиозни впечатления, от полезни обучения. Ч, 1874, бр. 2, 19.