ВДЪХНОВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВДЪХНОВЀНО. Нареч. от вдъхновен; с вдъхновение. Тия редове бяха написани вдъхновено. Ив. Вазов, Съч. ХI, 145. Стрина Геновица издълбоко въздъхва, а мама все тъй вдъхновено продължава своя разказ... Т. Влайков, Пр I, 173. Старият певец вдъхновено започна да пее партизански песни, които сам беше съчинил. А. Каралийчев, С, 187.