ВДЪХНОВИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪХНОВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който вдъхновява, предизвиква вдъхновение. През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 124. Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена, когато Т. Г. Влайков беше в разцвета на своите сили .. и .. беше крепител и вдъхновител на млади, начинаещи и проявени вече литературни сили... Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. За себе си спокойно мога да кажа: народът ме напъти, той бе най-добрият ми учител и вдъхновител. Ив. Димов, АИДЖ, 107.

2. Разш. Човек, който подтиква, подстрекава към злостни, престъпни действия. В управлението научи, че рано тая сутрин Панталеев си подал оставката и заминал... Жалко е все пак, че сега не го заловиха, защото той е главният виновник, той е вдъхновителят, а Станев е само едно жалко оръдие, маша... Ив. Мартинов, М, 48-49. Около полунощ минава само едно подозрително лице — куцият учител по история от мъжката гимназия. За него всички знаят, че е задкулисният вдъхновител на местните фашистки организации. Др. Асенов, ТКНП, 166-167. ● Когато се разкрили зверствата, извършени от турската армия, всички прогресивни хора обвинили английското правителство като вдъхновител на турските палачи. Ист. VII кл, 81.