ВДЪХНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪ̀ХНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вдъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ̀хнат, св., прех. Вдъхвам. Историческата драма служи още да вдъхнува благородни усещания .. и да покаже още някои слабости или заблуждения. Д. Войников, КЦ, 14. Нужно е прочее да ся старае всякой да изпълнява тая си свята длъжност, като вдъхнува в детято си добро възпитание и не го оставя така, както го е създала природата, а ся труди за неговото усъвършенствувание. Н. Начов, Лет., 1873, 99. вдъхнувам се, вдъхна се страд.