ВДЯ̀ВАМ

ВДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вдя̀на, вдѐнеш, мин. св. вдя̀нах, прич. мин. страд. вдя̀нат, св., прех. 1. Вкарвам, провирам конец, нишка и под. в ухото на игла. Зад печката под мъничкото прозорче върху двойна рогозка от царевична шума седеше Кръстевица и се мъчеше да вдене дълъг бял конец в ухото на една тънка игла. Г. Караславов, ОХ I, 454. Засънува, че кърпи някакви чорапи, а конецът ѝ винаги се изнизва от иглата. Тя вдява непрекъснато и се ядосва. М. Грубешлиева, ПП, 184. Някои от по-възрастните стояха настрана и сдържано, и недоверчиво гледаха и ковачите, и оксиженистите, и засмените градски момичета, които вдяваха конци в блесналите на утринното слънце шевни машини. А. Гуляшки, МТС, 56.

2. Вкарвам, провирам нишките на основата през бърдото на тъкачен стан. Златка хвърли още един поглед към Пейча и като разбра, че го е смутила, нарочно повиши глас. — Дядо, аз ще си ходя. Мама ще ме чака — днес ще вдяваме тънкото платно. К. Петканов, П, 12. вдявам се, вдяна се страд.

Вдявам в игла без уши; вдявам в безушка игла. Диал. Върша безполезна работа, занимавам се с празни работи. Аз се въртя край тебе и какво? Вдявам в игла без уши!... Ще си се върна в моята избица, да се долюлея на люлката, дето ме е залюляла от рождение... П. Славински, ПЗ, 267. Научил се да вдява и надминал майстора си. Разг. Ирон. Употребява се за човек, който малко е научил, а смята, че е усвоил всичко.

Списък на думите по буква