ВЕГЕТАЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕГЕТАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до вегетация.

◊ Вегетационен период. Бот. 1. Период от годината, през който при определени метеорологични условия е възможно растенето и развитието (вегетацията) на растението. Периодът, през който растенията образуват и натрупват в себе си органични вещества в резултат на процеса асимилация, се нарича вегетационен период. Този период започва с поникването на растението. Осн. сел. стоп. VIII и IХ кл, 39-40. В развитието ѝ [на ябълката], както и при другите овощни растения, се наблюдават два периода: на вегетация и на почивка. Вегетационният период започва напролет с разпукване на пъпките и завършва през есента с листопада. Осн. сел. стоп. VIII кл, 92.

2. Периодът от посева на растението до момента на неговата годност за употреба.