ВЕГЕТИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕГЕТЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Бот. За растение — раста, развивам се. Опитното растение, на което липсва желязо, е изостанало значително в развитието си, а това, на което липсва калий, едва вегетира. Д. Георгиев и др., ТЖР, 12.

2. Прен. Книж. Живея без духовни интереси, без идеали; живуркам. Градецът вегетираше сънливо и тихо в дребни клюки и благоухание на съхнещ тютюн. Д. Димов, Т, 20. — Стресни се, Беров! Какви са тези скептични мисли? Мъртъв ли си или живееш? .. — Орисано ми е да вегетирам. Д. Кисьов, Щ, 192. — Аз говоря като личност, която може да мисли със своя ум — озъби се анархистът. — Предпочитам да живея два часа като свободен човек, отколкото да вегетирам два века като вас, да мъдрувам и да пея песнички! Ем. Станев, ИК I и II, 73. Е, това е човек! Дори само един разговор с него облагородява душата и те кара да се замислиш. Какво съм аз? Нищо. Живуркам, вегетирам, спя на топло. Ив. Остриков, СБ, 34.