ВЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀДА ж. Диал. 1. Според народните вярвания — женско същество от рода на самовилите и русалките, което броди нощно време и причинява зло на хората. Виждал съм я да обикаля всеки кът на къщата, на обора и кошовете .. и шепне дълги заклинания, които имаха силата да прогонват всички мишки, змии, гущери и зли веди чак до дворовете на съседите. О. Василев, ЖБ, 15. Боже мой, как са я наплашили! Тя и без това вярва във всички веди и дяволи. М. Смилова, ДСВ, 196. "Слънчевите птици" (петлите) вещаели, че настъпва полунощ и че злите духове са победили слънцето. Настъпвал часът на ведите и на бродниците. Ст. Дончев, ПНД, 9. Време е сега потайно, / грозна, невярна полунощ; / звезди блещукат над нази, / веди прелитат край нази. П. Р. Славейков, Ч, 1878, бр. 10, 937.
2. Вещица, магьосница; бродница (Н. Геров, РБЯ).
ВЕДА̀, -ѐш, мин. св. вѐдох, прич. мин. св. деят. вел, несв., прех. Остар. Водя. Вий тряба най-подир / да не забравяте, че с вашта разправия / и неразбранщина към явна съсипия / ведете делото. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103. Тии диваци ведат безпрестанно война между себе си и живеят от един само грабеж и кражба. С. Радулов, ГМП (превод), 194. Славяните принуждени биле някога да оставят своите къщи; обаче вообще вели живот на едно място, развъждали са разни добитък и орали землята. З. Княжески, ВИ, 7. Керанка й рано станала, / уми са и са оплете, / и са хубаво премени. / Стоян я веде, поведе, / че я на пазар заведе. Нар. пес., СбГЯ, 37. веда се страд. Така нареченото дружество [за българско просвещение] ще да си напише устав как да действува, ще да си избере
представител и секретар и ще да има редовни събрания, в които да размишлява и говори за как да се веде училищното дело. Н. Бончев, Съч. I, 82.