ВЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕДНО̀ нареч. Поет. Заедно, наедно, вкупом. — Да живее България, юнаци! Любимият глас отключи разтуптените сърца. — Ура! — викнаха ведно хъшовете. — Ура! Ст. Дичев, ЗС I, 448. Над майката земя / надвисна ураган и в громкия му зов / преплитат се ведно омраза и любов. Хр. Смирненски, Съч. I, 104. ● С предл. с. А пролетта настъпваше весела и буйна. Ведно с птиците тя пееше в гората, бродеше като усмихната девойка по тесните горски пътеки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 5. Стоян бързо се отдалечи — бликналата сега радост остана в сърцето му ведно със сладостната гордост, че това детенце беше негово. Д. Талев, ЖС, 95. Чак привечер дядо Михаил се надигна и ведно с помагачите си подкара стадото към село. П. Бобев, ГЕ, 19. Сиромахът дядо Иван Шмид плачеше от радост и пригърташе синовете си, които и благослови ведно с жените им. П. Р. Славейков, СК, 47.