ВЕДРЀЯ

ВЕДРЀЯ, -ѐеш, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. 1. За ден, утрин и под. — ставам все по-ясен, по-светъл. Прехвъркват бели чайки над водите, / водите дремят, утрото ведрее. Хр. Ясенов, Събр. пр, 100. // За небе, небесен простор и под. — изяснявам се, ставам все по-чист, по-безоблачен; ведря се.

2. Прен. Ставам все по-бодър, по-жизнерадостен. Иван тръгва по най-пряката [пътека]. От хладната утрин душата ведрее. ВН, 1961, бр. 3006, 2.

Списък на думите по буква