ВЕДРОЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕДРОЛЍК, -а, -о, мн. и, прил. Поет. 1. Който е с ведро лице. Над света като огнена буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105.

2. Прен. Който е ясен, светъл, безоблачен. Полъхна цветен мирис на вечер ведролика, / полъхна морно слънце над сънни лесове. Хр. Ясенов, Събр. пр, 42. Весели девойки — птички същи — / в утрината топла, ведролика, / с песен носят вест от всички къщи / за живота, който вредом блика. Н. Ракитин, С II, 79.