ВЕДРОСИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕДРОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Ясносин. Слънцето сияеше върху ведросиньото небе и обливаше със злато самотната птичка. П. Бобев, ГЕ, 149. Съмна в сънните градини, / всяка капчица роса / отразява ведросини, / ведросини небеса. Н. Лилиев, С 1932, 11. От изток иде утрин ведросиня, / на изток днес ще тръгнем пак на път. Д. Пантелеев, ВДК, 7. Ведросини висини.