ВЕДРОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀДРОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на ведър. Тихият шепот на хлопатарите долиташе нестройно .., всеки звук беше дихание на цвят, всеки тон — ведрост и злак. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73. Ведрост, вътрешна чистота и успокоение лъхаше в тази стая. К. Константинов, СЧЗ, 42. Хубава си, земльо, и благословена, / .. / Всичко в теб е пълно с плод и с благодат, / .. / реките ти / — със злато, небето ти — с ведрост. Ив. Вазов, Съч. I, 94. Спи и сънувай в нощите, / пълни със ведрост и сняг, / как във полята зарити / малки кокичета спят. Ас. Разцветников, С, 71.