ВЕДРОТА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕДРОТА̀
ВЕДРОТА̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Ведрина. Благо не се радваше на хубавото време, не усещаше ведротата на тези тихи, мирни, свободни часове. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 89. Ведрота се разстила над нагизналото поле. Г. Манов, КД, 61.