ВЕЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЕНЕ, -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вея и от вея се. Войната все още бушуваше по всички фронтове .. Веенето на профучаващите камиони сякаш за миг донесе нейния студен, мъртвешки полъх. П. Вежинов, ЗЧР, 77-78.

2. Направление, течение, насока, обикн. в литературата и изкуството. В някои мои граждански стихотворения стои песимизмът на Некрасова, както в някои поеми — веенето на Шевченковия лиризъм. Ив. Вазов, Съч. IХ, 205. Литературни веения. Нови веения в изкуството.