ВЕЖЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЖЛЍВОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на вежлив; любезност, учтивост. Лакеят, по понятията на лакейската вежливост, туряше високи титли на чужденците. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 83. Цигарите бяха изпушени, кафето беше изпито, разменени бяха и необходимите за такива случаи думи на почит и вежливост. Д. Талев, И, 189. С голяма, даже прекалена вежливост, младежите се сбогуват и изнасят куфарите си в коридора. Л. Александрова, ИЕЩ, 7. Те приеха своя братовчед ако не с обич, то поне с вежливост. Ч, 1875, бр. 9, 428. Хладна вежливост.

2. Вежлива постъпка. — Ваша милост вър‑

вете напред .. Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка. Ал. Константинов, БГ, 40. Това посещение има много по-дълбоко и широко значение, отколкото обикновената размяна на вежливости и гостоприемство. ВН, 1960, бр. 2613, 1.