ВЀЗА

ВЀЗА, -еш, мн. св. -ах, несв., прех. 1. Шия, обикн. с разноцветни конци върху тъкан различни фигури, шарки; бродирам. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници. Д. Талев, ЖС, 39. Младият майстор дълбаел мраморни изделия, а умната девойка везела хубави шевици. Ран Босилек, Р, 97. Върнех ли се от училище, сварвах го .. обтегнал с въдица парченце домашен шаяк, да везе с копринен конец малки фигурки, прилични на човечета. Кр. Григоров, ОНУ, 21. На наша Елена никак не ѝ иде отръки да везе. К. Петканов, В, 150. Младежите лееха куршуми, девойки до късна нощ везеха знамена. Д. Линков, ЗБ, 81. Тя седи у градина, / та си везе полиците, / полиците, звездиците / и си везе ръкавите, / ръкавите, кръстовето. Нар. пес., СбНУ ХLV, 367.

2. Диал. Плета. Ръцете ѝ престанаха да везат и пъстрят мъжовите чорапи и ръкавици. Н. Каралиева, Н, 82. веза се страд.

— Друга (диал.) форма: вѐжа.

Списък на думите по буква