ВЕЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от веза като прил. Върху който има изшити, обикн. с разноцветни конци, различни фигури, шарки за украса; бродиран. Грееше топло мартенско слънце. Лъчите му .. весело играеха по отсрещната стена над миндера, окичена с портрети, картинки и разни везани украшения. Т. Влайков, Съч. II, 198. На Илинден стана голям събор в Ичме. От всички краища на Равна гора дойдоха мъже с нови овчи калпаци, жени с везани ризи и сукмани. К. Петканов, П, 92. Борис Глаушев се разхождаше в стаята си на горния кат с везаните си чехли по килима, на тъмно. Д. Талев, И, 122. Стойко седна на миндера, дето беше отрупан с пъстри тъкани и везани възглавници. Г. Караславов, С, 19. Везана покривка.