ВЕЗАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЗАНИЦА¹ ж. Диал. 1 Вързоп, бохча. Той носил под мишница една голяма везаница с работи, които жена му била накупила по чаршията. Ст. Младенов, БТР, 272.

2. Връзка; сплит, плетеница. Везаница чесън. Везаница лук. Ст. Младенов, БТР, 272-273.

ВЀЗАНИЦА² ж. Диал. Везана фигура върху плат. Червена светлина играеше в цялата стая и заливаше беловаросаните стени и пъстрите вълнени черги на кръжила .. и наредените по тях околовръст възглавници с едри цветни везаници. Ив. Карановски, Разк. I, 156.