ВЕЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀЗВАМ1, -аш, несв.; вѐжа, -еш, мин. св. вѐзах, прич. мин. страд. вѐзан, св. и (ряд‑
ко) несв., прех. Остар. и диал. Връзвам1. Пообвий го [детето] какво-годно; не везвай го като злодеец, отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно, нека да може да си ги маха и развръля, накъдето ще. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. Няколко души еничаре са приближили до българските юнаци, везале очите им с бели кърпи и казале им да клекнат. Л. Каравелов, Съч. V, 179. Цеко повярвал на пашата и предал са, но турците го везале и закарале го в Ниш. П. Хитов, МЦ, 137. Цял ден тие жънат под яркото слънце; / от утро до вечер сѐ на крака стоят, / веслата си махат и снопове везват. Нар. пес., Л. Каравелов, Съч. II, 27. Она си беше сама на жетва, / сама си женеше, сама вежеше. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 392. — Леле мале, леле мила мале, / да си вежеш коня за дирека, / па му тури сено чемерика, / що да ядне, веднага да умре. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 547. везвам се, вежа се страд. и възвр. Тая походна къща са везва за няколко колове, които са набиват в земята. Знан., 1875, бр. 12, 181. Въже ся изпитва за якотата с истия начин: то ся веже за един край да виси, а на другия му край окачват нещо тяжко и притурят по малко, докле да го скъсат. Н. Геров, ИФ, 181.
ВЀЗВАМ2, -аш, несв.; вѐжа, -еш, мин. св. вѐзах, прич. мин. страд. вѐзан, св. и (рядко) несв., непрех. Остар. и диал. За растение — давам, раждам плод; връзвам2. Щом настане лято, ето друга радост: кукурузът везва, житото жълтее. Л. Каравелов, Съч. I, 31. Ка се е Яна женила, / яболка е засадила, / засадила и нарекла: / .. / Кога ми веже яболка, / тогай до свекър че седна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 391.