ВЕЗВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЗВА̀Ч м. Диал. Човек, който по време на жътва връзва снопи; връзвач. Рано Драгана ранила, / рано по село одила, / сбирала много аргаке, / сто и петдесет сърпове, / още петдесет везваче. Нар. пес., СбНУ IV, 60.