ВЕЗДЕСЪЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЗДЕСЪ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Според религиозните представи — който се намира навсякъде, навред (за Бога). Бог е вездесъщ, т. е. в едно время ся намира всъду и на всяко място. Хр. Данов, ППК (превод), 24.

2. Разш. За човек — който много бързо отива от едно място на друго, успява да бъде на различни, на много места (при подчертаване, хиперболизиране на това качество). Евгени прекара целия подиробед в квартирата си в радостно-тревожно възбуждение, че ще се срещне със самия Сидер, с вездесъщия, неуловимия Сидер. Д. Ангелов, ЖС, 458. Властта бдеше вредом невидима, строга, / обсаждаше двайсет града изведнъж / да улови тоя демон вездесъщ. Ив. Вазов, Съч. I, 172. А ти си плаха гълъбица / .. Напразно се боиш от мен .. / Изгубена те найдох — вездесъщ, / и те обгърнах тъмен и могъщ. / Далеко ще те отнеса: / отвъд най-смелата мечта. П. К. Яворов, Съч. I, 112.