ВЕЗИРЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЗЍРЕВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от везир; везиров. Съборът на пашите / е сборище на твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа; / най-дребното везирево желание / за тях е повеление на съдбите. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 169. Пашите слушаха с благоговение / везиревото хитроумно слово. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 175.