ВЕЗИРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЗЍРИН, мн. везири, м. Простонар. Везир. Вчера стана демонстрация от 2000 българе, които ходиха при портата и искаха от везирина да върне епископа им. С, 1872, бр. 34, 257. Тогава султанът, като видял своето безсилие, утвърдил Пазваноглу за видински везирин .. над цяла България. НБ, 1876, бр. 20, 78. Сюлейман са срещна тука с везирина и двамата потеглиха към Багдад. С. Бобчев, СОИ (превод), 102.