ВЕКЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀКЕ нареч. Диал. Вече. — Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 107. — Едно време бях авджия — продължи той, — пушка имах. От тогаз, толкоз години има веке, не я и поглеждам. Й. Йовков, ПГ, 47. — То аз си го знам, мене веке в гробищата ще ме изцерят, ама нали насила не може. Г. Караславов, Избр. съч. II, 111. Ударил го еднаж учителят, може и за добро да го ударил, но мой Веле като каза не — и веке не стъпи в училището. Д. Талев, И, 197-198.

— Друга форма: вѐйке.