ВЕКЍЛИН

ВЕКЍЛИН, мн. векѝли, м. Остар., сега простонар. Векил. — Една-две години бях към Тузлата,.. Бях при един чокоин, векилин му бях на чифлика. Й. Йовков, ЖС, 81. Хаджи Тодор беше векилин и всеки ден два-три пъти се отбиваше при мюдюрина да пият кафета, да си поприказват и да решат това-онова... П. Стъпов, ЖСН, 162. Даже и калоферският векилин са съзнава, че в сляпото царство царува и оная глава, която има едно око. Л. Каравелов, Съч. VII, 46-47.

Списък на думите по буква