ВЕЛБЪ̀ЖДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Велбъжд (средновековното име на гр. Кюстендил). При нашествието на турците манастирът не пострадал. Тогава той се намирал в земите на велбъждския княз Константин. Ст. Михайлов, БС, 218.
— Друга (остар.) форма: велбу̀ждски.